Четири основни приоритета като най-важни антикризисни стъпки бяха заявявани лично от него в интервюта - „актуализация на бюджета и разговори с МВФ. Ако нямаме добър бюджет и ако влезем в голям дефицит, стабилността на валутата ще е под голям въпрос. Второ е кандидатстването за ЕRМ2 и присъединяване към еврозоната. Третото е спиране на течове и съкращаване на разходи. Четвъртата тема е свързана с подобряване на бизнес средата. Краткосрочни мерки са намаляване на осигуровките и минималния капитал за регистриране на бизнес. Има и дългосрочни мерки, които ще трябва да се свършат в рамките на 2 мандата. Такава област е здравеопазването. Там е нужна огромна реформа, която ще помогне и на бюджета, защото ще се види, че в тази сфера има огромна неефективност." и обществото имаше всички основания да очаква, че човек с неговата биография не говори празни приказки.

Да, криза имаше, но от политиката на управляващите зависи дали икономиката ще я преодолее по-леко или ще потъне още по-надълбоко. Примери и за двете възможности има - Естония и Гърция. В Естония, ефектът на кризата беше смазващ, но спечелилата дясна партия предприе бързи и смели реформи и резултатите не закъсняха - икономиката на страната се възстанови по-бързо от очакваното. На обратният полюс е Гърция - държава, чиито политици не пожелаха да променят нищо и икономиката им влезе в още по-дълбока криза.

В България през 2009-та година полъха на кризата вече се усещаше, но и изходните ни позиции на макроикономическо ниво бяха добри. Към 31.07.2009 г. фискалния резерв бе в размер на 7, 71 млрд. лв./източник МФ/, а номиналния размер на публичния дълг - около 9,3 млрд. лв. Изборите показаха ясна и категорична победа на партията на Бойко Борисов, която се самоопределяше като дясна и реформаторска. Гражданите дадоха огромно доверие за управлението му. Опозицията в лицето на БСП и ДПС бяха в нокаут, а останалите партии в Парламент заявяваха, че ще подкрепят реформите. Нямаше никакви предпоставки това управление на ГЕРБ да не успее да преодолее икономическата криза и в рамките на 4-годишния си мандат да реформира България.

За човек, последовател на Фридрик Хайек, защитникът на либералната демокрация и свободния пазар, и на икономическата теория за съзидателното разрушение на Йозеф Шумпетер или по-точно за начина, по който предприемачите с нови и по-добри идеи изместват монополисти от пазара, не би следвало да е проблем да преведе България през икономическите трудности. "Аз съм за икономическа свобода на хората", казваше 38-годишният българин Симеон Дянков.

Почти три години по-късно нищо от гореописаното не само не се изпълни, но даже икономически България е по-тежко положение, отколкото в разгара на кризата от 2009 г. Защитникът на икономическата свобода Дянков „успешно" се справи с нея като последователно през тези години изземваше все повече власт и влияние. За три години той успя да се превърне от експерта, който слуша Борисов в незаменимия министър, защото в момента може би е единствения, който знае фактическо положение на публичните финанси в цялост.

Оказа се, че всички, които твърдяха, че е некомпетентен или че не знае какво прави или че ще бъде сменен, заради откровените гафове и лъжи, които правеше и казваше, сгрешиха. Сгрешиха, защото подцениха неговата ловкост и умението, с което влезе под кожата на Премиера Борисов. За последния единственото важно нещо беше да може да повтаря, че България е стабилна на макроикономичреско ниво, че строим магистрали, че имаме най-ниските данъци в ЕС, че има умението да намира пари за всички, които недоволстват и най-важното друг да носи кръста за поредицата лъжи към гражданите на управляващите. Министър Дянков успешно влезе в тази роля като се справяше с всичко в името на властта и влиянието, което придобиваше.

Какви са фактите: За близо три години директно похарчените публични средства от фискалния резерв са 3,7 млрд. лв. /данни към 31.01.2012 г./. Фискалния резерв е вече 4 млрд.лв. Публичния дълг е вече 11,5 млрд. лв. или увеличение с близо 2,5 млрд. лева. Митническата администрация не работи, контрабандата е на едно от най-високите нива от 15 години насам, а приходите от мита, акцизи и ДДС са на исторически минимуми две години поред, независимо от твърденията за преизпълнения. За последното Дянков се усети след срама, който понесе с актуализацията на бюджета в средата на 2010 г. След онзи случай, при който директни негативи понесе Премиера, Министър Дянков започна да залага изключително занижени числа като планове за приходните части в бюджетите - така беше в актуализирания бюджет за 2010, така беше в бюджет"2011, така е и в бюджет 2012 г. Никаква опасност вече няма да бъде обвинен, който и да било в неизпълнение на бюджет - пред обществото могат да се представят само успехи.

Положителен икономически резултат от похарчените от средата на 2009 г. до януари 2012 г. близо 8 млрд. лв. /6,3 млрд. лева от фискалния резерв и емитирания дълг и близо 1,6 млрд. получени средства от еврофондовете/ няма. Икономиката на България затъва все повече и повече, междуфирмената задлъжнялост се увеличава, а безработицата продължава да расте. Според Евростат през януари 2012 г. безработицата е 11.5%, но към тези данни като се прибавят и обезокуражените без работа българи - тогава реалната картина е 18%. Потреблението продължава да се свива, чуждестранните инвестиции са на едни от най-ниските нива, а депозитите в банките се повишават.

 Всичко това говори за недоверие на гражданите на България и на чуждите инвеститори в ефективността на управлението на Правителството и в мерките, които взима. Това е на фона на оптимизма и жизнерадостния тон на финансовия министър Дянков за подема на икономика и преминаването на кризата.

 Междувременно резерва на Здравната каса, събиран целево, влезе в общия бюджет на републиката и се харчи за всички появяващи се пробойни в разходната част, а те не са малко. Не са малко, но затова пък Премиера има възможност да проявява своята загриженост за хората благодарение на Дянков. Самият Борисов едва ли се усеща, че тази поява на средства е просто отлагане на неизбежното, което е пълен крах на финансите и икономиката, за която Дянков няма да понесе никаква отговорност.

Дойде реда на Сребърния фонд. Много се изписа за него - за какво щели да се харчат парите, с него щяло да се плаща външния ни дълг и какво ли още не. Не се обръща внимание на същественото - финансовото министерство бърза в желанието си да променя закона точно през 2012 г. логичен е въпроса - Къде спахте 2 години? Защо точно сега? Отговорът е само един - вече няма никакви други парични резерви за посрещане на текущите разходи и това е единствения начин без да намали още фискалния резерв да набави свеж ресурс. Дянков го знае най-добре. Стигнал е близо до момента, когато постоянното прехвърляне на средства от една сметка в друга и преместването на числа в квадратчетата на ексела вече не помага.

Трябват спешни средства СЕГА, а не през януари 2013 -та. За плащанията по външния дълг ще се мисли после, включително и чрез варианта за нов външен заем, както заяви самият министър. Само това може да обясни нетипичната за него сговорчивост и склонност за компромиси на заседанието на Тристранния съвет. В крайна сметка, колкото и да е процента, който ще бъде заложен в закона, за финансовия министър е изгоден, защото по този начин де юре няма да пипне нивата на фискалния резерв. Де факто, обаче Сребърния фонд ще придобие дълг на държавата, който някога в бъдещето, някой ще изплаща. По този начин Дянков ще увеличи още дълга на държавата и ще натовари гражданите на България с още заеми. През 2013 г. идват избори, той няма да е вече финансов министър и друг ще бере плодовете на „успехите" на управлението на финансите през периода 2009 - 2013 г.

Вместо заключение би следвало да си зададем въпроса - Може ли Борисов да си позволи да освободи Дянков в този момент? Така, както направи с други министри. Отговорът е - категорично НЕ, защото Дянков управлява държавата, а не ГЕРБ или Борисов. Защото, ако случайно бъде махнат от поста, финансовия и икономически колапс на България ще дойде много по-бързо и по-неочаквано, отколкото предполагаме. Защото в момента единствената личност, която крепи имагинерната ни макроикономическа стабилност и ни държи на края на пропастта е същия онзи защитник на „свободния пазар и икономическата свобода на хората" Симеон Дянков - специалистът от Световната банка.

 Петър Якимов

Българска Легия Антимафия