Петър Якимов
Говорител на Българска Легия Антимафия
http://bgantimafia.blog.bg

В рамките на седмица германския вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих на два пъти ”шамароса” българските напъни за влизане в Шенген. Странно, но управляващите се разсеяха и не реагираха адекватно на тези меко казано лоши новини. Единствено Президентът Плевнелиев направи плах опит да коментира случилото се, но за пореден път коментарите му доказаха, че политиците от ГЕРБ са абсолютно неадекватни, когато става дума за европейска и международна политика.

Приемането на България в Шенген бе един от малкото останали приоритети на правителството на Борисов, които доскоро не бяха напълно провалени. За тригодишното управление на ГЕРБ всичко, което беше декларирано през 2009 г. като приоритет – влизане в Еврозоната, излизане от икономическата криза, борбата с организираната престъпност, корупцията и контрабандата отпадна дали заради неспособност за реална оценка на собствените възможности, дали заради откровена некомпетентност и най-вече заради липса на последователност в действията на политиците на ГЕРБ особено на Премиера Борисов. Последният доказа де факто, че разбирането му за света, в който живеем е само и единствено в черно-бели тонове.

Анализирайки изказванията му можем да разберем, че за него „Брюксел каза…” или „Меркел каза…” са като закон, който трябва да се спазва от всички останали, независимо дали става дума за политици, държави или Европейския съюз в своята цялост. Това ни връща в блажените години на социализЪма, когато единствената валидна истина в България идваше от Москва и нищо друго нямаше значение. Дипломатичния тон на брюкселските доклади за последните три години се разчиташе като поощрение и се неглижираха прикритите критики към управлението на държавата.

Сигналите, че европейските ни партньори са откровено недоволни от резултатите в борбата с корупцията и организирана престъпност, определено не са изненада. Първите признаци за недоверие дойдоха в края на 2010 г., но неразбиращи европейската политика, управляващите не им обърнаха подобаващо внимание. В онзи момент лидерът на социалистите в Европейския парламент, германският евродепутат Мартин Шулц заявява, че България и Румъния вероятно няма да се присъединят към Шенгенското пространство през 2011 г., каквото е желанието на София. Той допълва пред БНР, че германците и французите за момента не са „много склонни“ да позволят разширяване на шенгенското пространство. Още тогава твърдението е, че ако България докаже огромен напредък в борбата с престъпността и съдебната реформа, то това ще се отчете, но добавя: „В противен случай ще трябва да почакате повече“.

В началото на 2011 г., тогавашният вътрешен министър на Германия Томас де Мезиер заявява на на срещата на вътрешните министри на ЕС в Гьодьольо по отношение на приемането на България и Румъния в Шенген:

„Двете правителства си дадоха много труд да изпълнят техническите изисквания за присъединяването им“ и „Не може просто така да бъде въведен Шенген, когато налице са само техническите предпоставки. И цялостните политически аспекти на съдебната и политическа система трябва да се налице, а в случая с България и Румъния това все още не е факт“. Тези позиции трябваше да са ясен сигнал за българския премиер, че гласуването с Меркел не означава, че Германия ще подкрепя България безрезервно. Но за съжаление нямаше никакви стъпки в посока на промяна на управляващите.

Тук трябва да добавим и ясната и твърда позиция на Холандия по отношение на присъединяването на България и Румъния, която казва, че тези две държави не са готови за Шенгенското пространство. Холандия поиска два последователно положителни доклада за България по механизма за сътрудничество и контрол, за да ни даде зелена светлина за Шенген. Посланик Ван Кестерен обясни в прав текст: „Това е изцяло в ръцете на България“ и „Не е важно само да имаме идеалния закон, а как след това го прилагаме“, подчерта холандският посланик. Това също не беше забелязано.

В действителност основният проблем е неразбирането на българските политици по темата какво е това Шенгенско пространство. В основата на този проблем стои виртуалният свят, който са си изградили политиците ни и вярата, че можем да заблудим доста по-шлифованите в политическо отношение западни политици. За пореден път това изиграва лоша шега – преди ГЕРБ беше Тройната коалиция, която също се опитваше да манкира дейност. Това, че сме изпълнили техническите критерии, с което Борисов и Цветанов много се гордеят, е необходимо, но недостатъчно условие, защото Шенген не са само едни технически критерии. Шенген е пространство на доверие между парньиори и при всяко положение е политика. Не може да кажеш, че си измазал някакви сгради, сложил скенери и си поставил камери и това да е достатъчно, за да ти имат доверие.

Няма как да ти вярват, когато официалните статистики на митниците и МВР относно борбата с контрабандата, наркотрафика, трафика на хора и прането на пари е повече от отчайващо. Тези статистики са публично достъпни и показват, че през 2008 г. обмитените цигари са 22 млрд. къса, докато през 2010 г. и 2011 г. са по 11 млрд. къса. Едновременно с това намаляват и хванатите контрабандни цигари въпреки всевъзможните законодателни и нормативни промени и въпреки скенерите, които бяха поставени.

Относно борбата с наркотрафика положението е абсолютно същото – спад на заловените количества хероин от 1086 кг през 2008 г на 298 кг през 2011 г., на кокаина от 234 кг през 2009 г. на 0,650 кг през 2011 г. Констатиране на тези проблеми се забелязват и в два последователни доклада на Държавния департамент за борбата с наркотрафика, където се говори за „исторически минимуми” в заловените количества наркотици, както за „здраво окопаните в българското общество организирани престъпни групи, които са добре организирани и финансирани”. Tрябва да се отбележи, че финансовите потоци генерирани от контрабандата и наркотрафика постъпват в организираната престъпност, която от своя страна се опитва и успяват да придобият политическо влияние.

По темата борба с организираната престъпност няма вариант, в който нашите партньори от ЕС и САЩ да ни се доверят при положение, че има официални представители, твърдящи, че събират пари от проституция, трафик на хора и наркоразпространение за управляващата партия. Една от тези личности е Светльо Белото – известен в миналото управител на модна агенция, а сега инвестиционен банкер и издател. Без покровителство от високи етажи на властта такъв тип личности не биха могли спокойно да развиват бизнеси.

Всички тези факти се виждат и са в явно противоречие със заявленията за разгром на организираната престъпност. Също така има противоречие в действията на управляващите, които делят сводници, наркотрафиканти, доносници от ДС, съдии на Лоши и Наши като на Нашите се позволява всичко. Няма как да не направи лошо впечатление и опита на ГЕРБ да овладее и съдебната система. Този опит не остана незабелязан от Брюксел и бе отразен в доклада на ЕК за напредъка на България.

 На този фон няма как да се изненадаме от реакцията на сегашния вътрешен министър на Германия Ханс-Петер Фридрих, който казва „в момента е изключено отварянето на границите за България и Румъния“ пред германския вестник „Райнише пост“. „Настоятелно препоръчвам да се придържаме към тази поетапна процедура. Скептичен съм обаче, дали тази година ще можем да стигнем до първата фаза“, казва още Фридрих.

 Изоставянето на дипломатичния тон от страна на висши немски политици означава само едно – ГЕРБ и Борисов са загубили тотално доверието на лидерите в ЕС – Германия, че могат да променят нещо и че въобще в България има политическа воля, която е последователна и целенасочена.

 Скептицизмът на европейските политици ще продължи и задълбочи, докато българския политически елит не разбере, че изпълнението на технически изисквания и приемане на перфектни закони, които обаче не се спазват, не е достатъчно.