„Свети Николай” е бил спрян на около 80 км от бреговете на Кадис, като от борда са разтоварени над 100 пакета с наркотик.

КРИСТИ ПЕТРОВА

24.08.2012

Вътрешният министър Цветан Цветанов и испанският му колега Хорхе Фернандес Диас обсъждат в Мадрид случая с кораба „Свети Николай”, на чийто борд имаше три тона кокаин с чистота 99%. Ударът бе реализиран в рамките на операцията „Спартан”, в която участие взеха служби в България, Франция, Великобритания, както и американската ДЕА. У нас операцията стана известна с кодовото име „Картел” и според много от оценките се явява билет за влизането на страната ни в Шенген на 22 септември. Дали това ще се случи, предстои да видим. Безспорният факт е, че световният наркокартел изгърмя с три тона чист кокаин, който можеше да бъде превърнат в 24 милиона дози.

Много въпроси възникват след операцията, чийто старт беше даден на 13 август. Преди всичко става ясно, че на някои хора изобщо, ама изобщо не им върви. На един му се къса куфара и си купува три други - с тайници и 9 кила кокаин в тях. Други пътуват с кораб с 3 тона кокаин и изобщо не знаят какво транспортират. Хич, ама хич даже не са се усъмнили каква е стоката, която е натоварена в открито море. Това може да звучат като истории за балъци. Но далече не всички са толкова доверчиви, така че с основание може да има хора, които не вярват, че всичко се е случило точно така, както го описват участниците. Тези от тях, които потриват ръце, че са се измъкнали сухи от скандала, обаче си правят твърде рано сметките. Количеството е твърде голямо, за да са спокойни, че им се е разминало. Последствия при всяко положение ще има.

Най-вероятно човекът, който ще опере пешкира за трите тона кокаин ще е капитанът на кораба, при все че се знае, че това „не е негов бизнес”. Задържаните български моряци на кораба вече са разпитани пред съдия в Кадис. Те едва ли ще допринесат с нещо за разкриването на организаторите на канала. Превозът на такъв товар изисква участието на поне три групировки. В случая - българска, испанска и южноамериканска.

Това, което мина някак встрани в скандала е, че непосредствено около залавянето на наркотика един от кокаиновите крале е бил пуснат тайно под домашен арест. Информацията за това все пак достигна дотук от Дубай. И така, очевидно има някаква спешна причина Фристофорос Аманатидис-Таки да стане VIP арестант. Според повече от два източника причината е само една - той си е заслужил почивката с нещо. По-конкретно - като е „изплющял” конкуренцията за предстоящата сделка и по този начин е помогнал на службите да я осуетят.

Всъщност такова количество кокаин обикновено се плаща авансово. Поне 10 000 долара са дадени предварително за кокаина, който е трябвало да се разтовари в Испания и да се разбърка с примеси, за да се получи желаната печалба - около милиард и двеста хиляди евро. Две от групировките вече бяха прецакани. На далавера са само продавачите, които така или иначе са си взели цената.

Около разглеждането на мерките за неотклонение на двама от тримата задържани у нас - Дойчин Дойчев и Руслан Колев, стана ясно, че единият от тях е поддържал контакти с друг кокаинов бос - Евелин Банев-Брендо. Това се е случвало назад във времето и не може проваленият трафик на трите тона кокаин да се свърже пряко с него. Вариантите са два - сделката е била договорена преди да започнат премеждията, довели до екстрадирането му в Италия, където ще бъде съден по обвинение в трафик на кокаин. Сходно обвинение - за трафик на 10 тона кокаин има срещу него и в Швейцария. На пресконференция в София Джузепе Джорджино от спецзвеното на карабинерите за борба с организираната престъпност и международен трафик на дрога заяви, че Брендо и партньорите му са осъществявали трафик на 40 тона кокаин годишно. Сравнено с това количество, трите тона кокаин на борда на „Свети Николай” са дреболия за Брендо.

Има и още нещо, което кара експертите по темата да се съмняват, че именно той е стоял зад трафика на кокаина, заловен край Кадис при операция „Картел” („Спартан”). Характерна за стила на Брендо е схемата „Кокаин срещу оръжие”. В случая няма налични данни за това. Освен това за професионалист като него цялата история с кораба, който обикаля три месеца като призрак - отначало като „Бургас 3”, а после като „Свети Николай”, е твърде аматьорска. Всичко води до извода, че конкретният кораб е избран буквално в последния момент, след като нещо около плавателния съд, който първоначално е бил ангажиран се е издънило.

И така, най-интересното - развръзката около трите заловени тона кокаин, предстои. От една страна всички слухове за това, че Таки има принос за успеха на операцията, ще се потвърдят, ако историята около екстрадирането му затихне. От друга страна, ако въпреки всичко Брендо има връзка и с този кокаин, за някои хора може да не е достатъчно вече той да бъде осъден. Подобен провал може да е удобен повод и за физическото му отстраняване, от което конкурентни кокаинови босове имат интерес.

Любопитно е още нещо - до неотдавна се знаеше, че всичко, което се отнася до трафика на наркотици в и през Испания, може да бъде свързвано с групировката „СИК”. Всички данни в спецслужбите обаче сочат, че братята Маргини нямат отношение към този случай. Това означава само едно - те са сключили сделка и са прехвърлили бизнеса си към някой от кокаиновите крале. Кой по-точно?

По информация на Българска легия „Антимафия” мафиотските структури, които се занимават с трафик на наркотици и с наркоразпространение в страната ни печелят поне 1 милиард лева годишно.

Заради стратегическото географско разположение на страната ни никой не може да каже с точност какво количество кокаин и най-вече амфетамини и хероин минават през територията на България. За последните три години обаче България и българските граждани се превърнаха в основни играчи в трансконтиненталния трафик на кокаин. Тази тенденция бе отчетена не само от доклада на Държавния департамент, а и от митнически експерти. Известно разминаване има само в мнението им по повод обемите. Ключовото значение на България в бизнеса с кокаин е потвърдено от помощник държавния секретар на САЩ по правоохраната и наркотиците Уилям Браунти.

Трафик

Първоначалната цена, на която се продава наркотичното вещество в Латинска Америка е 4000-7000 долара за килограм при чистота над 90%. От Бразилия  кокаинът тръгва към Европа и Северна Африка при цена над 10 000 долара.

Оборотът на южноамериканските картели според САЩ е милиарди долари на година. Това е причината Щатите да ги разглеждат като основна заплаха за националната си сигурност.

Два се основните начини за доставка на кокаин към Европа и Северна Африка. Единият е с различни превозни средства по море като там най-разпространите са туристическите яхти и контейнерите с карго товари.

Туристическите яхти пренасят количества от 100 до 500 кг., като използват различни обходни маршрути  - туристически и на регати. Правилото е никога да не се тръгва по директен маршрут. Крайната дестинации обичайно са Лондон, Франция и Испания.

Ако две от пет доставки бъдат заловени, картелите са доволни. Голямата разлика между стартовата и крайната цена им позволява да са на печалба дори при това съотношение.

Големи количества кокаин - от 0,5 до 3-4 тона, първоначално се превозват в карго контейнери към страни от Африка - ЮАР, Нигерия, Египет, Либия и др. От там кокаинът се претоварва в друг контейнер към Европа с идентификационни номера, които не са свързани с Латинска Америка.

Един от най-разпространените начини за контрабанда на кокаин е в доставки по море на риба. Заради ниската температура и миризмата откриването на наркотика е затруднено дори със скенери и при физическа проверка. Смята се, че това е и основния метод за трафик през нашите пристанища.

В други случай за да бъде транспортирана безопасно от дрогата се „преработва” във вид на различни безобидни стоки - например кокаина се размесва с пюре, разтваря във вина или дрехи се колосват в кокаинов разтвор. Едно от големите задържания на кокаин в България е от 2008 г. и е класически пример за бутилиране на втечнен кокаин вместо вино.

Най-големият проблем за България като входна точка за кокаин е морската ни граница - Варна и Бургас. През тези две пристанища преминава третият по големи канал за транзит на кокаин към Европа. Експерти изчисляват, че за година през тези две пристанище, заради занижения контрол на митническите власти, са преминали средно между 10-15 тона кокаин с честота над 90%. Обичайният маршрут е Северна Африка - България - Европа, а част от пратките стигат чак до Северна Ирландия и Финландия. През това време честотата от 100% пада до 40% в зависимост от канала. За каналите, в които участват българските групировки, е неписано правило, че кокаинът веднъж влязъл на територията на страната се разрежда поне на половина, сменя се превозното средства, както и стоката, под която е прикрит, посочват в анализа си от Българска легия „Антимафия”.