даже имаме гигантски смели скокове в задължителното за тях самохвалство.
Понятието "Еврофондове" е вълшебно, хем- европейски, ще рече- ето, големите братя мислят за нас, хем- фондове- ще рече много, ама много пари до безкрай!

Явно е, че мантрата продължава да е ефективна и да изтъква застаналите в прожекторите и герои на нашето време.

Фактите обаче и грубата математика са малко по-различни от захаросаната политическа реалност. Тъй наречените еврофондове на първо място са обвързани с паричн принос на страната ни в общия бюджет на ЕС. Съвсем наскоро чухме поредното изявление, как сме „усвоили" повече, отколкото са ни нетните вноски в ЕС. Изглежда това е признание с половин уста, че балансът е крехък.

Тук ще демонстрирам що е ПР, що е политическо говорене, за сметка на говоренето с конкретни суми, как точно ни „прожектират" позитивни послания и що е реализъм, нещо дълбоко чуждо на политиците ни.

Нещо повече - според експерти от „Българска Легия Антимафия" европейците не са на сметка ние да усвояваме на 100% фондовете си, защото остатъците се връщат в бюджета на ЕС и се ползват за други цели, по-точно за финансиране на проекти на „отличниците" - Германия, Франция, Дания. Тоест, нека не ни учудва благия тон на Брюксел, когато не сме си свършили качествено работата с прибирането на европейските пари.

Тук логиката разбира се е точна, но пак ли някой друг е виновен за собственото ни дередже или трябва първо да извадим гредата от собственото си око, преди да скачаме с твърдението, че сме „бедния роднина" в ЕС, затова ни пренебрегват и затова ни дават малко средства? Истината, която бе потвърдена наскоро е, че няма да получим повече средства за следващия програмен период , след като в настоящия не се справяме особено блестящо.
Да поговорим замалко като математици. Започваме с условието на задачата. Първо въвеждаме 5 стъпки за работа с еврофондове: 1. Бюджет; 2. Договаряне; 3. Плащания; 4. Верификация; 5. Сертифициране.

 Не се плашете, само за българската администрация задачата е сложна, както ще се убедите.

Нека приемем, че фирма „Х" печели поръчка/проект за изпълнение по Европрограмите. Тя сключва Договор, Плащат и аванс, след това подава искане за възстановяване на плащания, тези искания преминават през Верификация на разходите и би следвало да й се възстановят. От своя страна българската контролна администрация по 7-те оперативни програми докладва в Брюксел колко пари са признали на бенефициента „Х", каква част са те от Бюджета на съответната програма и след като ЕС извърши Сертифициране на средствата, те се възстановяват към държавния бюджет. 

Дотук приемам, че е ясно как трябва да функционира системата. Нека обаче си представим, че в този процес се появят пробойни- да речем, Симеон Дянков няма пари за Плащанията, или пък администрацията не може да подготвя навреме докладите си за Брюксел и ЕС не извършва процеса на Верификация, като съответно - не ни се разплаща. Къде ще попадне финансовият удар? Отговорът е лесен- ако трябва, Плащанията към бенефициента „Х" ще се забавят или няма да му се признаят средства, а ако плащането е важно, пари ще се вземат от резерва. 
Всъщност, това се случва и то често. Затова, реалните понятия в тази схема като Верификация и Сертифициране са най-малко използвани в иначе бляскавата медийна кариера на министър Томислав Дончев

За да се убедите в това, проверете отчетите, които се публикуват за напредъка по усвояване на Еврофондовете. Там присъстват понятията: Бюджет, Договорени, Разплатени. Понятието „сертифицирани средства от ЕС" не присъства в месечните и в годишните справки. Статистика има за всеки месец и за няколко години назад. За демонстрация, че „верифицирани", да не говорим за „сертифицирани средства" е неприятна формулировка ще посочим, че на управляваната от министерството на Томислав Дончев и от Министерство на финансите страница http://www.eufunds.bg

само веднъж това понятие присъства и само в една единствена справка- към месец януари 2010 г., като след това администрацията си е поправила грешката и подобна графа вече е под възбрана. За това, колко средства реално ЕС ни е признал и съответно- ще ни възстанови, можем само да гадаем, ако понятието „верифицирани средства" случайно бъде изтървано в някое интервю на министъра. 
Именно това понятие обаче е важно, защото то прикрива основния въпрос-

КОЛКО са средствата, които НЕ са признати от Брюксел

и съответно са на гърба на българския данъкоплатец. Ето този въпрос е голямото табу за управляващите. Въпросът бе табу и за кабинета Станишев, по чието време със сигурност са непризнати средства не само от предприсъединителните ФАР, ИСПА и САПАРД, но и по Оперативните програми, стартирали през 2007 и управлявани от тях до 2009 включително. ГЕРБ не падат по-далеч от предшественика си- въпросът кои средства Брюксел не признава звучи като стария виц „А ние питаме ли ви защо биете циганите?!" Наслаждавайте се на не/до/построените магистрали и аплодирайте!

Нека се върнем към математиката, за да илюстрираме. Общо по 7-те Оперативни програми България разполага с малко над 8 милиарда Евро плюс парите за развитие на селските райони, около 4 милиарда Евро. По Оперативните програми са договорени около 65% от общия бюджет, разплатени са 19%, верифицирани са 27% и са сертифицирани 21%. Това са данните към изтеклата 2011 година, предствени от „Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове" (КЕВКЕФ) към Народното събрание.

Председател на комисията е небезизвестната Моника Панайотова- която се прочу с изявленията си, че критичните доклади от Брюксел всъщност са успехи на Правителството

В същата комисия присъстват настоящи и бивши величия от админстрацията и парламента като Яне Янев, Пламен Орешарски, Меглена Плугчива и даже мокрия сън на половината Народно събрание- Калина Крумова. Странно е да се види как дори и опозицията пази строго мълчание пред управляващите от ГЕРБ относно ефективността на тяхната работа.

Ето и няколко щрихи по темата. Стефан Софиянски, председател на ССД заявява: „ Спокойно можеше у нас да няма криза, защото правителството на Борисов дойде с потенциал от еврофондове и резерв". Друг отглас, изразен от Валентин Стоянов - член на „Парламентарната комисия по икономика и енергетика" е, че „ ... информацията за усвояването на еврофондове се поднася изключително селективно и до момента фокусът на правителствения PR пада основно върху "договорените" средства и върху тези, за които са попълнени апликационни форми. Публиката не получава и информация за вноската от българска страна в бюджета на ЕС. Това, разбира се, е разписано в проектобюджетите, но върху него не се акцентира, съответно рядко става ясно какъв е нетният ефект от еврофондовете".

Простите калкулации показват, че ако данните по усвояване на еврофондовете не се гледат панаирджийски и с възгласи- Ура! ще забележим няколко много интересни елемента. При положение, че Програмният период ще бъде затворен след по-малко от 2 години /2013/, като до тук се е работило по усвояването вече цели 5 години /2007-2011/, защо недоговорените средства са 35%, което в абсолютна стойност е 3 милиарда от 8 милиарда Евро? Защо не са разплатени 82% от бюджета по Програмите / 6,5 милиарда/, не са верифицирани 73% / и не са сертифицирани 79% /6.3 милиарда / от предвидените средства? 

Имаме ли реални поводи за радост и биене в гърдите „колко добре" усвояваме европейски пари - всеки може да прецени и сам. За да смекчим удара, нека да проверим работата върху все пак договорените от администрацията средства. Нека приемем на теория обясненията на Дончев, Дянков и Борисов за „тежкото наследство" от БСП. За съжаление, дори и така поставени, нещата не са розови - близо 75% от договорените средства /разбирай- проекти, които са приключени или са в изпълнение/ не са разплатени. Чисто логически можем да приемем разлика между договорени и разплатени средства в рамките на 10 до 15%, защото проекти се реализират най-често във времеви хоризонт от 1 година и много рядко - 2 години. Договорени са 5.3 милиарда Евро, платени са 1.5 милиарда, разликата от 3.8 милиарда Евро представлява дълг на държавата към изпълнителите на проекти и обществени поръчки. 

Тези проценти разлика говорят и за друго -прехвърляне на средства от и обратно в резерва, за задушаване на подизпълнителите /бизнес и общини/, опериращи по проекти, говорят и за тежка кадрова криза - наричана по Брюкселски „липса на административен капацитет". 

Единствено нивото на договаряне може да се счита за донякъде приемливо - 65%, но това, че платените средства са 3 пъти по-малко от договорените ни говори за лошо управление на процесите. Не са верифицирани над половината от договорените средства, тоест бизнесът и общините оперират със собствените си оборотни средства, чакайки тромавата администрация. Сертифицирани са 3 пъти по-малко средства от договорените- дали комуникацията между българската администрация и европейската не страда от сериозни травми?! 

Да погледнем ефектите от такава политика. Верифицираните средства са със 700 милиона повече от разплатените средства. Това сочи, че 30% от верифицираните средства от българските контролни органи не са стигнали до крайните бенефициенти. Интерсно защо Министерството на финансите някак си забравя да ги „преведе" при изпълнени договори и приети резултати. Вероятно пак запушваме дупки в бюджета за предколедните статистики на международни рейтингови агенции, за се хвалим колко сме дисциплинирани и да не се излагаме пред чужденците.

И все пак, къде е заровена котката? Разбира се - в разликата между сертифицираните от българската администрация средства и от друга страна верифицираните/признати от Брюксел. Сумата е 505 884 245.00 €. Запомнете я добре! Един милиард лева, или една четвърт от верифицираните от българската страна разходи не са признати от контролните органи в Брюксел, толкова средства България е загубила до края на 2011, чиято тежест ще се поеме от Бюджета на страната. Съответно - ако работата продължава да се върши толкова добре, до края на програмния период ще сме инкасирали загуби от 2 милиарда Евро.

Статистиките за усвояемост на еврофондовете са като бикините - това, което показват е важно, но онова, което прикриват, е основното... - виц от мрежата.

Анализ на Николай Симеонов - консултант по разработване и изпълнение на проекти, съфинансирани от донорски програми, към BA&Cо и експерт към гражданското сдружение "Българска легия Антимафия"  и
Петър Якимов е говорител на гражданско сдружение "Българска легия Антимафия"