​През последните години в България се наблюдава възходът на едно специфично и изключително доходоносно явление, което прикрива чисто криминални и финансови интереси зад маската на хуманността. Става дума за т. нар. „професионални спасители“ на животни - мрежа от лица, които превърнаха бездомните кучета и котки в разменна монета. Тази дейност отдавна не е просто акт на добросърдечност, а добре организиран бизнес модел, който се захранва от емоционалния маркетинг в социалните мрежи и пълната липса на държавен контрол върху нерегламентираните дарения.

 ​Схемата започва с т. нар. „производство на съдържание“. Професионалните спасители не намират животни случайно. Те ги търсят активно в горещи точки или често сами инсценират драматични ситуации, за да заснемат сърцераздирателни видеа. За разлика от обикновения гражданин, който рядко попада на бедстващо животно, тези лица оперират по график, генерирайки постоянен поток от кадри с „умиращи“ и страдащи същества. Видеото винаги е заснето професионално, с акцент върху драмата и драматичните прийоми, за да се предизвика мигновена емоционална реакция у зрителя, която да го мотивира да преведе пари по лична сметка, Revolut или чрез куриерски фирми.

 ​Липсата на отчетност е гръбнакът на този паразитен бизнес. Парите се събират от хиляди добронамерени хора, но никой не знае каква е крайната сума. Обикновено се представят фактури за минимални суми от ветеринарни клиники, докато в действителност събраните средства надхвърлят разходите в десетки пъти. Така едно и също животно се превръща в източник на доходи няколко пъти - веднъж за лечение, втори път за храна и трети път за „такса за осиновяване“ при износ в чужбина. Този износ често е нелегален, извършван с бусове без лиценз, където животните се превозват като стока към съмнителни посредници в Западна Европа. От друга страна, дори наличието на лиценз не изключва злонамереният и корупционен характер на износа.

 ​Психологическият профил на тези „спасители“ често разкрива хора без друга социална или професионална реализация. За тях „спасяването“ е начин да придобият фалшив статус на светци и герои в интернет пространството. Този модел обаче създава опасна зависимост. За да съществува бизнесът им и за да получават обществено одобрение, те имат нужда от нови и нови страдащи животни. Когато страданието липсва, то бива измислено или подсилено, което превръща дейността им в чиста форма на експлоатация, при която кучето или котката са просто реквизит за пред камерата.

 ​Още по-опасна е тенденцията тази индустрия да бъде впрягана в политически пиар и пропагандни цели. В предизборни периоди или при нужда от отклоняване на общественото внимание, определени политически субекти и формации започват активно да „си сътрудничат“ с такива популярни спасители. Политиците използват темата за животните, за да изперат имиджа си и да се представят като емпатични и грижовни лидери. От друга страна, „спасителите“ получават политически чадър за своята нерегламентирана дейност и достъп до общински или държавни ресурси под формата на най-различни финансирания.

 ​Тази симбиоза между политическия популизъм и професионалното „спасяване“ създава извратена реалност, в която проблемът с бездомните животни не само не се решава, но се поддържа жив изкуствено. Ако популацията по улиците изчезне, политиците ще загубят лесна тема за трупане на рейтинг, а „спасителите“ ще загубят своя постоянен приход от дарения. Затова често виждаме как се блокират реални кастрационни програми в полза на шумни, но неефективни акции за „спасяване“, които се отразяват широко в медиите, но нямат дългосрочен ефект.

 ​Общинските бюджети за управление на бездомните животни често се превръщат в черни дупки, през които изтичат милиони левове без реален резултат по улиците. Схемата обикновено е замаскирана под формата на обществени поръчки за поддръжка на приюти, които се печелят от „правилните“ фирми или кухи неправителствени организации. В тези обекти се фактурират фиктивни дейности - отчети за хиляди кастрации, които никога не са извършени и разходи за храна и медикаменти, които изобщо не достигат до животните. Поради липсата на реален и строг контрол и затворените врати на общинските приюти, тези суми потъват в джобовете на администратори, изпълнители и „доброволци“, докато броят на бездомните кучета остава непроменен или дори расте, за да се оправдае следващият бюджетен транш.

 ​Корупцията в този сектор е дълбоко вкоренена и в отношенията между общините и частните ветеринарни клиники. Честа практика е сключването на договори на завишени цени за услуги, които в частния сектор струват три пъти по-малко. Примери от реалността, като скандалите с приютите в София („Екоравновесие“) и Пловдив през годините, показват как огромни суми за заплати на администрация и гориво за автомобили надвишават многократно бюджета за самото благосъстояние на животните. В някои случаи се стига до абсурдни ситуации, в които едно и също куче се маркира и кастрира по документи няколко пъти в различни общини, само за да се усвоят средствата по съответните пътеки.

 ​Този механизъм на усвояване работи перфектно, защото никой не проверява крайния резултат. Кучетата не могат да подадат жалба, а документацията винаги е изрядна НА ХАРТИЯ. Проверки на Сметната палата и разследвания на будни граждани многократно са разкривали, че приюти, които на хартия са пълни и функциониращи, в действителност са полуразрушени клетки с минимален персонал. Корупционната верига се затваря, когато контролните органи, които трябва да следят за спазването на закона, са в конфликт на интереси или са получили своя дял от бюджета, предназначен за „хуманно отношение“. Така страданието на животните се превръща в най-удобния параван за източване на данъкоплатците, докато проблемът умишлено се поддържа нерешен.

 На фона на тези порочни практики е жизненоважно да се направи ясно разграничение между финансовите спекуланти и реалните добронамерени организации. В България съществуват фондации и доброволчески обединения, които работят при пълна прозрачност, спазвайки стриктно законите и етичните норми. Твърде малко са, но ги има. И за съжаление са незабележими на основния тъмен фон. За тези хора спасяването на живот не е бизнес, а кауза, която често дофинансират със собствени средства и денонощен труд. Те не се крият зад лични банкови сметки, а поддържат официални сметки на фондациите си, подават годишни финансови отчети към държавните органи и публикуват детайлна информация за всеки похарчен лев. При тях няма изгубени по трасето дарения, а всеки успех е подплатен с реални документи.

 Подкрепата за такива организации е единственият начин да се пресекат схемите на „професионалните спасители“. Истинските защитници на животните не търсят евтин пиар и не участват в политически интриги. Не снимат ежедневни драматични лайфове в социалните мрежи и не се изживяват в ролята на холивудски звезди в лов на почитатели. Те инвестират времето си в реална кастрация, ваксинация, лечение на болните животни и подобряване условията, в които ги отглеждат. Когато дарителите насочат своята енергия и средства към прозрачни структури, които не се страхуват от отчетност и обществен контрол, те не просто помагат на конкретно животно, а нанасят удар върху сивата икономика в сектора. Разликата е лесна за разпознаване: почтената организация гради доверие чрез факти и законност, докато измамниците разчитат единствено на емоционална и финансова манипулация, драма и мрак.

 ​В крайна сметка, докато обществото продължава да финансира, без да изисква строга отчетност, схемите ще продължи да процъфтяват. Истинската защита на животните изисква драконовски институционален контрол, прозрачност на финансирането и пресичане на опитите за политическа търговия с емоциите на хората и лесен политически пиар. Всяко евро, преведено в нечия лична сметка за „спасяване“ захранва сивата икономика и удължава агонията на животните, които са станали жертва на тази модерна форма на измама.

 Всичко това за съжаление към днешна дата е само добри пожелания. Нестабилната политическа обстановка и безобразната законова база води до пълна липса на наблюдение и контрол. Доста често „спасителски“ и политически субекти действат заедно, както за пиар, така и в корупционно отношение. Никой не би отказал политическа реклама съпроводена с безотчетни корупционни средства. Именно заради това в България се наблюдава изключително засилен интерес на криминалния и корупционен контингент към зоозащитата и отглеждането на бездомни животни. Ако някога настъпят времена на стабилност и дойде време институциите и службите да заработят както трябва, то навлизайки в зоозащитните „спасителски“ среди ще имат МНОГО работа за години и даже десетилетия напред. Изчистването на тази воняща блатна дупка не е невъзможно, стига да има желание и да няма преплитане на интереси от всякакъв род и вид.