Всеки от нас е виждал как българи помагат на българи - събират пари за болно дете, даряват храна на старчески дом, купуват учебници за училище или техника за болница. Това е красива традиция в нашата страна, която съществува от векове. Днес обаче, много от тези добри дела се превръщат в храна за корупцията. Защо се случва това? Защото нямаме ясен и строг закон, който да пази даренията.

КАК СЕ УПРАВЛЯВАТ ДАРЕНИЯТА В БЪЛГАРИЯ КЪМ ДНЕШНА ДАТА?

В момента няма отделен Закон за дарителството. Правилата са разпръснати в няколко други закона:

- Законът за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) - за фондации и сдружения.

- Данъчният кодекс, който дава данъчни облекчения на дарителите.

- Законът за счетоводството и правилата за бюджетни организации (като училища, болници, общини).

- Различни наредби на министерства.

Това означава, че няма единни ясни правила как точно да се отчита всяко дарение, как да се проверява, къде отиват парите, кой контролира и какво става при злоупотреба. Всичко е разхвърляно, неясно и много лесно за заобикаляне. Точно затова имаме нужда от специализиран Закон за дарителството - един документ, който да сложи ред и да защити както дарителите, така и хората, които трябва да получат помощта.

ЗАЩО ТОВА Е ГОЛЯМ АНТИКОРУПЦИОНЕН ПРОБЛЕМ?

В България корупцията е навсякъде - в училища, болници, общини, социални домове и дори в помощи за бедни и болни. Даренията са особено лесна мишена, защото:

- Много пари идват в брой или без строга проверка.

- Административни ръководители, кметове или шефове на организации решават сами какво да правят с тях.

- Няма задължителна публична отчетност и дарителят много рядко вижда         къде точно е отишло неговото дарение.

- Контролът е слаб или най-често тотално липсва.

Представете си как някой дарява пари за ремонт някъде. Вместо да се купят материали, парите отиват в джоба на корумпирани административни ръководители или за приятелски фирми на завишени цени. Същото се случва в болници. Дарени лекарства и апарати изчезват. В общините кампании за бедни събират хиляди, а резултатът е нулев. Такива истории чуваме често, а наказани почти няма.

Корупцията с дарения не е само кражба на пари. Тя убива доверието. Хората виждат, че доброто им се краде, и спират да дават. А това удря най-слабите - болните, децата, възрастните.

КАКЪВ ТРЯБВА ДА БЪДЕ НОВИЯТ ЗАКОН?

Не е нужно да е сложен. Трябва да включва:

- Задължително отчитане на всяко дарение (сума, какво е дарено, кога и за какво).

- Публичен регистър, в който всеки да може да провери.

- Ясни правила за банкови преводи и забрана на големи суми в брой.

- Независими проверки и тежки наказания при злоупотреба.

- Защита на добросъвестните дарители.

Така ще спрем черните каси и ще върнем доверието в дарителството.

НАЙ-ГОЛЯМАТА ВРЕДА ОТ СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ И ЛИПСАНА СТРОГ КОНТРОЛ

Не бива да пренебрегваме един много важен факт. Поради многото разкрити случаи на злоупотреби с дарения, в България се наблюдава отлив от дарителството. Хората се уморяват да дават от сърце, а после да виждат как парите им изчезват в дълбоките джобове на корумпета. Това е най-голямата щета от липсата на строга законова уредба.

Дарителството има стари и красиви традиции в България още от времето на Възраждането, когато богати българи са строили училища и църкви. Днес трябва да го защитим, за да помага наистина на нуждаещите се, а не да пълни джобовете на корумпирани хора. Отдавна е време в Народното събрание и правителството да се замислят относно Закон за дарителството. Към днешна дата нуждата от него е остра. Не бива да спираме доброто, а да го опазим чисто.