Прочетен: 1774 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.03.2012 15:30
www.sofia-press.com/%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8/%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8/%D1%81%D0%B1%D0%BB%D1%8A%D1%81%D1%8A%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BD%D0%B5-%D0%B5-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%B0-%D0%B5-%D1%80%D0%B5%D0%B7%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%81%D0%BF
ВТОРНИК, 13 МАРТ 2012 14:10
На очертаващото се противопоставяне между Станишев и Първанов в БСП не би следвало да се гледа просто като сблъсък на две политически личности. Това противопоставяне е нещо много повече. Причините за него се намират в неясната идентичност на БСП, в това, че през годините на прехода партията даваше сигнали и изразяваше нагласи, насочени към реформи вътре в нея, но всичко това не доведе до появата и утвърждаването на ясна и модерна политическа идентичност на БСП.
Безспорно е, че БСП извървя частично пътя от комунизма към социалдемокрацията. Частичното извървяване на този път обаче означава, че днес БСП не е нито комунистическа, нито социалдемократическа партия. Именно в това се изразява незавършената и неясна идентичност на българските социалисти. Когато един политически субект се намира в подобно състояние, то лидерските сблъсъци в него съвсем логично стават неизбежни. Идентичността е от ключово значение за стабилността и монолитността на една политическа организация. Ситуирането на БСП между комунизма и социалдемокрацията съвсем нормално става причина за съществуването на течения в партията, които са групирани не просто като определени интереси, а са идейно обусловени. Ако единият от кандидатите за нов лидер изразява тенденция по-близка до социалдемокрацията, а другият - тенденция, по-традиционна и по-близка до комунистическата природа на БСП, то това означава, че е настъпило времето, в което трябва да стане ясно каква партия е БСП или с други думи на партията предстои може би най-тежкия вътрешен дебат след началото на демократичните промени в страната.
БСП е имала достатъчно възможности да осъществи плавно и последователно своята идейна трансформация, но доколкото такива опити са били правени, те не са довели до краен резултат. Евентуалният сблъсък между Станишев и Първанов говори, че плавния и безболезнен вариант е отминала възможност и идейният дебат в БСП отива в друга посока, а именно изостряне и рязко протичане.
По принцип в една съвременна партия, независимо дясна или лява, конкуренцията е нормално, необходимо и конструктивно явление. Конкуренцията в един стабилен политически субект обаче не може да засяга неговата идейна основа, а се изразява в търсенето на варианти за най-подходящите начини за претворяването на идеите в реална политика и избор на адекватно поведение на партията при стриктно спазване на идейната рамка.
В момента БСП е една опозиционна политическа партия, парламентарната й група е по-малка дори от онази, която имаше след изборите през 1997 г., последвали едно изключително несполучливо управление на социалистическата партия с премиер Жан Виденов. Този нисък резултат за БСП дойде през 2009 г. след управлението на тройната коалиция, което е било силно според оценки на представители на БСП. Какво е било управлението на тройната коалиция не е обект на настоящите разсъждения. БСП обаче показа прекалено голяма склонност към политически компромиси, не само що се отнася до избора на коалиционни партньори, но и при реализиране на самото управление. Обяснението на този безпринципен политически стил също следва да се обясни с незавършените процеси на идентичностно формиране в БСП. Дори сега социалистите не показват единно опозиционно поведение спрямо управлението на ГЕРБ. По този показател вече се е очертало видимо състезание между Станишев и Първанов. Това също е белег на политическа сила, която е по-скоро в период на изграждане, отколкото да е завършен субект, готов да участва пълноценно в националната политика и държавните институции.
Освен проблемите с идейното формиране и идентичностното изграждане пред БСП стоят и съвсем конкретни въпроси, на които партията трудно може да даде обществено приемлив отговор, независимо дали става дума за БСП с лидер Станишев или за БСП с лидер Първанов. И тези въпроси минават точно през темата за тройната коалиция (2005 - 2009). Имайки предвид, че лидерът на БСП по принцип е кандидат за премиер, то как Станишев, ако остане лидер, ще се завърне начело на изпълнителната власт след като електоралната оценка за неговото правителство беше дадена през 2009 г. и се изразява в най-малката парламентарна група, която БСП някога е имала? Ако пък лидер е Първанов как той ще стане премиер след като създаде тройната коалиция, която доведе до толкова сериозна загуба на доверие към БСП? Разбира се, не е изключено през май БСП да има и трето лице за лидер, но засега тази хипотеза е извън актуалността на лидерския въпрос в БСП.
Трябва да се изясни и още нещо, което е свързано с момента на появата на лидерския проблем в социалистическата партия. Много от показателите, които очертават проблема не са нови за БСП. И друг път партията е била в слаба ситуация, със сравнително скромна парламентарна група и без възможности за реално влияние върху работата на Народното събрание, и друг път конкурентите на БСП са показвали повече жизненост от нея. Сега обаче в лицето на Първанов БСП има алтернативен авторитет.
Досега винаги лидерите на българските социалисти са изграждали авторитета си чрез партията и не са успявали да се еманципират от партийната зависимост, тъй като са заемали единствено длъжности, които са чисто политически и обвързани с положението на съответните лидери в партийната организация. Президентският пост обаче е различен, той не е носител на тези характеристики, поради това, че е надпартиен и поради конституционната функция на държавния глава да бъде президент на всички българи. Изпълнението на президентската длъжност в продължение на 10 г. дава възможност за формирането на авторитет, излизащ от партийните рамки, макар и началото му да е било поставено точно въз основа на партийната принадлежност и партийната зависимост.
Първанов като алтернативен авторитет поставя БСП е качествено нова ситуация, която досега не е позната на тази партия. Ситуацията се усложнява още повече от вече спомената идейна неяснота и идентичностна недоизграденост на социалистическата партия. И тук критиката следва да бъде основно към Станишев. 10 г. лидерство в БСП е напълно достатъчен период от време, в който партията да придобие напълно завършен социалдемократически вид и да се държи така било то на власт или в опозиция.
Изборът на Станишев за лидер на ПЕС не е за пренебрегване, но той по-скоро означава, че според европейските социалисти БСП със Станишев има повече шансове да придобие социалдемократически облик, отколкото че това вече се е случило. Все още БСП не се е разграничила от мракобесния тоталитарен режим в България, довел до жестоки репресии и множество жертви и забавил значително естественото социално, политически и икономическо развитие на нашата страна. Няма и никакво осъждане на дейността на ДС, която е била навсякъде по време на тоталитарния режим, включително и в най-личната и съкровена част от живота на много хора. БСП дори се въздържа от оценка на управлението на Жан Виденов, за което, тези които са го преживели, едва ли пазят приятни спомени.
Всичко това натрупва върху БСП тежести, които са нетипични и неестествени за една съвременна европейска социалдемократическа партия. Една от водещите социалдемократически партии в Европа - германската, ясно и еднозначно изрази отношението си към комунистическите служби за сигурност, подкрепяйки, при това от няколко години, Йоахим Гаук за президент на Германия. Става дума за човекът дал публичност на архивите на ДС в бившата ГДР.
Понастоящем ръководството на БСП може и да е в Европа чрез високата длъжност на Станишев в ПЕС, но къде е членската маса на БСП, особено членовете и симпатизантите й от по-малките градове и селата? Много трудно би било да се каже, че те също са в Европа. Ножицата между ръководство и членска и симпартизантска маса в БСП е станала твърде голяма. Станишев досега не е показал решимост да я намали, а алтернативният авторитет е в позиция, даваща му възможност да се възползва от създалите се обстоятелства.
Може да се каже, че Станишев не е използвал достатъчно рационално 10-те години начело на БСП и ако сега Първанов се явява негов сериозен конкурент, то причината за това е именно в пропилените възможности и проявената нерешителност през последните 10 г. Симпатиите на ПЕС очевидно са на страната на Станишев, но симпатиите на голяма част от членовете за момента едва ли имат достатъчно ясни очертания. Не е сигурно тези хора като мислене и нагласи дали са по-близо до Европа или до сантимента към миналото.
Недавайки ясна оценка на миналото БСП остави в него голяма част от електоралната си маса, а елитът на партията се устреми към Европа и постигана своето. И ако сега членовете на БСП чрез своите делегати решат да дадат шанс за реализация в партията на алтернативния авторитет, то основната причина за това би била, че Станишев е станал европейски лидер без обаче да разполага с достатъчна електорална подкрепа, идваща от български социалисти с европейско мислене.
Със сигурност може да се каже, че всички условия за интересно развитие на нещата около БСП са на лице и може би ситуацията около БСП през предстоящите месеци ще бъде толкова интригуваща, колкото не е била никога досега.
Евгени Кръстев, политолог
Българска Легия Антимафия
Новите първи и разслояването на България
© Завистта и злобата на либераста
14.03.2012 20:23
