Председателят на Българската петролна и газова асоциация ясно разясни, че разликата със сегашната система на облагане е значителна. "Акцизът досега се определяше на минимални ставки. Новата система се предвижда да влезе в сила от 1 януари 2013 г. и до 1 януари 2018 г. да достигне най-високата си стойност. Това ще доведе до увеличаване на данъчното бреме върху горивата средно с около 20 ст. у нас. За бензина и дизела ще станат по 820 лв. на 1000 л гориво. В момента те са по-ниски с между 180 и 200 лева. По-сериозно ще е увеличението на пропан бутана и метана, които в момента са с по-ниски акцизи у нас.

За радост на българските потребители, eвропейските парламентаристи проявиха разум и засега отхвърлиха тази нова директива на ЕК и оставиха възможността всяка държава да определя акцизните ставки, като новата система е само с пожелателен характер.

Какво щеше да се случи в България с горивата, ако директивата беше приета. Естествено повишението на цените беше неминуемо и съответно и възможностите за печалби от контрабанден внос щяха да се увеличат. Но дали тепърва щеше да има бум на контрабандата на горива е много спорно, защото статистиката на досегашното управление на Агенция Митници от 2009 г. насам показва, че дяла на контрабандата и без това е вече голям.

„Успешните" административни реформи в агенцията и още „по-успешното" управление на публичните финанси от страна на Министерство на финансите за последните 3 години доведоха до това, че независимо от по-ниските акцизни ставки на горивата в България спрямо други държави-членки на ЕС, в България нито се събират приходите, нито за гражданите цената е поносима. България е в челните места на най-голям относителен дял на цената на горивата спрямо доходите на населението. Едно допълнително увеличение на ставките би довело до допълнително свиване на потреблението, което от своя страна няма да увеличи приходите, а даже може да ги намали.

Актуални цени на горивата
Това са средни цени за горива за всяка една от посочените държави

Дата: 2012-04-24 08:01:06

Връщайки се обаче на местна почва сравнителния анализ на приходите от горива през изминалите години показва и на най-предубедените основния проблем. А той е - ниска ефективност на митническата администрация съчетана с некомпетентност. В таблица 1 са представени данните за събираемостта на акциз от горива. Виден е спада, който за 2011 г. спрямо 2010 г. е в номинален размер от 137 млн. лв. Фактическия спад е по-голям, защото за 2011 г. акцизът върху горивата беше увеличен със 3,6%.

Приходи от горива в периода 2009 г. - 2012 г.

Табл.1

Според директора на Агенция Митници Ваньо Танов, спадът в потреблението е през 2010 г. спрямо 2009 г. с 10%. През 2011 г. влезе в сила Наредба 3, която по всички твърдения на отговорните фактори в държавата щеше да реши окончателно контрабандата. Данните по никакъв начин не показват положителен ефект от влязлата в сила Наредба №3. Тази наредба принуди фирмите да инвестират допълнителни средства, свързани с поставяне на измервателни уреди, които са на вход и изход на данъчни складове, бензиностанции и всевъзможни тръби, по които тече горивото. Допълнително принудиха всички търговци да свържат касовите си апарати с НАП, което е едно добро решение. Независимо от всички тези мерки, нивата са по-ниски от 2008 г., когато Тройната коалиция събираше повече без наредби и допълнителни регулации.

През 2011 г задълженията по възстановяване на акциз са 3 пъти по-малки в сравнение с 2010 г. - от 653,7 млн. лв. за 2011 г., от които 440 млн. от горива, на 220 млн. лв. за 2011 г. Също така не се възстановява акциз на земеделските производители. Само от последното, което принуждава производителите на земеделска продукция да плащат пълния размер на акциза, би следвало приходите да се увеличат с около 200 млн.лв. Вместо това реализираната загуба е в размер на 337 млн. лв. Това противоречи на данните на НСИ, според които износът е драстично увеличен спрямо 2010 г., което говори за по-високо потребление на енергийни носители. Тези фактори обуславят повишена консумация на горива в страната, но тази по-висока консумация не се отразява в повишени приходи от акциз от горива.

В тези сметки не се включва въобще контрабандата от миналите години, която според твърденията на политици от ГЕРБ са били в размер на около 600 млн. лв. през 2008 г. Отчитайки спада в потреблението, вследствие на икономическата криза може спокойно да се твърди, че контрабандният дял на горива в момента в България приближава отново 600 млн. лв. Подобни данни изнесоха неправителствени организации преди месец като твърдяха, че общия сив и черен сектор е в размер на 3,5 млрд. лв.

Оправданията на администрацията са, че проблемите с контрабандата с горива идвали от офшорни фирми и джиросването по море - практика, която е позната в цял свят. 
Трябва ясно да се каже, че ако има фиктивен износ, то за това е отговорна Агенция "Митници", а ако има контрабанден внос след това - за това са отговорни митниците и Гранична полиция, а не начина на търговия.

Управленските решения на ГЕРБ доказват на дело как1 колкото по-строга е регулацията на пазара, толкова по-ниски са приходите, защото в този момент всеки бизнесмен естествено се скрива в черния сектор. Колкото повече рестриктивна е една наредба, толкова по-малко помага за изсветляване на бизнеса, а допринася за това тези, които досега са работили в сивия сектор, сега да работят в черния сектор. Т.е. контрабандните горива изобщо не влизат през бензиностанциите, след като на всяка една бензиностанция има всевъзможни измервателни уреди.

Последното умотворение е административния тормоз върху малките бензиностанции, които ще бъдат принудени да затворят, защото няма да могат да изпълнят утежнените изисквания на наредбите. Тези малки бензиностанции обикновено имат от 1 до 6 бензиноколонки и обслужват население в труднодостъпни или места с ниска икономическа активност и определено не могат да си позволят големи инвестиции. По този начин „дясното" правителство на ГЕРБ дава път на големите производители и вносители, които спокойно могат да монополизират пазара и допълнително да контролират цените чрез картелни споразумения.

Основните схеми за контрабанда на горива продължават да са добре известните като например официален износ на горива в цистерни, при който се записват по-големи количества, отколкото де факто излизат от границите на България. Друг основен проблем са ведомствените бензиностанции. Те се превърнаха в най-оборотните бензиностанции за последните 2 години и през които минават достатъчно големи количества горива. Не на последно място си остава и проблема с бункероването, корабното гориво и оцветените горива.

Заключението може да бъде само едно - когато не решаваш съществуващите проблеми, а натрупваш още такива, единствените потърпевши са потребителите, а единствените печеливши са няколкото големи фирми, на които им се позволява контрол върху цените. Следствието е, че по този начин управляващи могат спокойно да контролират паричните потоци, което от своя страна довежда до „спечелване" на избори и подмяна на вота на избирателите, заради симбиозата монополист-политик.

Петър Якимов

Говорител на Българска Легия „Антимафия"